Да мразиш мюсюлманите в България, без никога да си ги срещал
Преди около десет години бях до вилата на братовчед ми, с цел да му оказа помощ с някаква къщна и градинска работа. Изнасяне на отпадъци, изтръгване на бурени, нищо комплицирано като за един 15-годишен малчуган. А то беше и към момента е огромна къща с огромен двор, от тези, строени по комунистическо време, с цел да приютят цялата рода наред с полагащите им се полицаи, както върви шегата. Затова да оказват помощ също бяха пристигнали батко ми и двама братя, другари на братовчед ми. Турци. По едно време той ме дръпна настрани и ме попита: „ Ти нали нямаш проблем, че те са турци? “ Нямах. А и не съм показал нищо сходно. Просто по това време като множеството момчетии на моята възраст се връзвах на пламенната националистическа реторика, без да мога да направя ясна разлика, че да си заслужен българин не значи да презираш другите етноси и религии. А и по какъв начин бих могъл? Двамата братя бяха първите същински, живи турци, с които споделях. Преди това целият ми допир беше с мюсюлмани, които доскоро са слезли от Шипка да ни колят или се пробват най-вероломно да ни наложат исляма от дребните си селца нейде по родопските планини и тилилейски гори.
Тази преживелица ме накара да се вгледам в себе си и стана основата на магистърската ми дисертация в Кралския лондонски лицей – „ Защо българските мюсюлмани не се радикализират? “ – върху проучванията от която се базира и този текст.
В България има над 1 милион мюсюлмани*, а страната, медиите и обществото в по-голямата си част се преструват, че не съществуват или се държат с тях като с леко странния родственик от дълбоката провинция, с който са принудени да разменят по някоя приказка на събори и празници, само че без изключително възприятие и предпочитание.
От Крали Марко до Христо Ботев
По обясними аргументи българските просвета и национална еднаквост са вкоренени в ислямофобията и туркофобията. Като се стартира от историите за Хитър Петър с неговия андрешковски музовирлък и се стигне до юнашкото громене на Крали Марко, националното ни творчество е захласнато от концепцията за турското робство. И до момента в който това е разбираемо и в реда на нещата от преди 100-200 години обратно, в днешно време сходна мисловна настройка е най-малкото голословна. Но все пак я има.
Проведеното през 2009 година допитване на Българска национална телевизия за най-хубав български разказ излъчи „ Под игото “ като безапелационен победител, а негов подгласник беше „ Време разделно “. Подобно съревнование от 2015 за най-хубав филм сложи акомодацията на „ Време разделно “ преди всичко, следвана от „ Козият рог “. А броя на нови романи, филми, монументи, изложения и прочие културни творби, които се бълват в страната ни по тематиката с турското иго от 1990 до момента, би навело незапознатите на мисълта, че преди трисейтина години България се е освободила не от комунизма, а от Османската империя .
Положението и в учебно заведение си е напряко Рада Госпожина. От 5 клас натам децата учат по литература и история, в това число и наизуст, творби, които са надълбоко расистки и морално остарели. И преди някой да се хване за това изречение и да ме упрекна в родоотстъпничество, желая да заявя, че е вярно и редно, несъмнено, да се учат. Те са значима част от нашата история и би трябвало да се учат. Но не непрестанно. Не по този метод. Пропускаме редица творби на български и международни създатели, с цел да четем няколко пъти „ Под игото “ и да проучваме глава по глава. В кой век живеем? Кога за последно сме воювали с Турция? Масово учениците приключват без критически качества, обикновени знания по литература и история, само че непроменяемо уверени, че турците и мюсюлманите са неприятни . При състояние, че 1 милион от техните съграждани са мюсюлмани. И техните деца минават през цяла образователна система, която ги учи на същото. С какво чувство остават тези деца след години наред четене и анализиране на това какъв брой са неприятни те? Ами когато излязат от образователната среда и заживеят измежду общество, което в огромната си част е възпитано да ги ненавижда? И след това от тях желаеме да обичат и да служат на България.
Но това не ни визира. Нека мачкаме скапаните турци и мюсюлмани. Те нас 500 години, в този момент ние тях към този момент 140. Ако не им харесва, да си вървят. Но къде? Те са български жители, те са родени тук, техните родители, баби, прадядовци от епохи са живели тук.
Социалният антрополог Харалан Александров акцентира, че българската групова памет пропуща големи моменти от по-голямата историческа картина. Според него, за нас всичко неприятно идва от Анадола, само че самите турци по принцип харесват българите и балканските нации, тъй като множеството хубави неща за тях са пристигнали точно отсам:
„ Русчук (Русе) е бил витрината на Османската империя, каквото е бил Одеса за Руската империя. Вижте какъв брой доста Велики везири, майки на султани, членове на военния и политическия хайлайф и нововъведения са пристигнали от Балканите и българските земи. Трябва да спрем да се преструваме, че за 500 години на мястото, където сме в този момент, е имало черна дупка. “
Страх и ненавист в медиите
Положението в медиите, които постановат публичното мнение, не е по-добро, сочат освен интернационалните изследвания и шестото ми възприятие, само че и двумесечен разбор от май-юни 2018 на медийното наличие в Българска национална телевизия, Офнюз, Дневник, Вести, 24 часа, Труд и Стандарт. Новините, свързани с вяра, за този интервал са 5,2% от общото медийно наличие, като 3,2% са единствено за исляма. От тях 0,1% са с позитивна или неутрална конотация, до момента в който останалите 3,1% са отрицателни. От 1,9% вести, свързани с християнството, единствено 0,1% са отрицателни. Тоест, медиите в България пишат повече за неща, свързани с исляма, само че по метод, който е доста по-отрицателен в сравнение с за която и да е друга вяра.
Разбивката на данните демонстрира и нещо друго: ислямът, за който пишат медиите, е съвсем и единствено задграничният. Терористични набези, сексизъм, проблеми с човешките права и прочие случки от чужбина. Нещо, което както показвам в различен собствен текст, е целесъобразно значително. Грешката, която се прави, е, че родният ислям, който е доста по-различен от радикалния ислям на Саудитска Арабия и талибаните, съвсем не е разделен пред публиката. Той даже не участва в новинарските потоци и излъчвания с изключение на като бързо споменаване на някой празник от дъжд на вятър. Докато българското християнство е в детайли създадено в медиите и публичната среда. Там разграничението сред родното православие и съветското, католицизма и протестантството е ясно дефинирано.
Така в последна сметка българите не знаем съвсем нищо за културата, традициите и мисленето на 1 милион от нашите съграждани. Вместо това прибавяме нашия много всемирски и отворен ислям в кюпа дружно с радикалните му клонове и практики. В това България не се отличава по нищо от останалите Западни страни, където изследвания сочат, че съществува същата наклонност. Затова в диалога ни няколко експерти се пошегуваха, че може би е редно страната да провежда екскурзии до мюсюлманските райони на страната, с цел да забележим какъв брой свестни и прилични на нас са хората, живеещи там. За да спрем да се плашим от мюсюлманския парцалан.
Медиен мониторинг за интервала май-юни 2018 година
Разлика има единствено в стратегиите на БНР, където по районите с турскоговорящо население стратегиите всеки ден излъчват по 3 часа на турски език, а всеки петък има жива връзка с Ведат Ахмед, ръководителя на Висшия мюсюлмански съвет. Въпреки че напъните на БНР са похвални, те са ориентирани към обслужване на турскоговорящото население – което надалеч не е цялото мюсюлманско такова – а не към мятане на мост сред българи и турци, християни/атеисти и мюсюлмани. Така всеки лагер продължава да се окопава и да заобикаля връзката с другия доколкото това е допустимо.
Как са комуникирани мюсюлманската просвета и тематики на национално равнище в държавните телевизия и новинарски уеб сайтове и вестници? Никак. Едни вести на турски по Българска национална телевизия за 10-15 минути и това е. Как се чака аз, децата на брат ми, съседите ми, сътрудниците ми да опознаят един милион от своите съграждани, без да получават никаква информация за тях от на никое място?
По-лошо, ние непрекъснато сме плашени с тях. Както преди време интелектуалното острие на Движение за права и свободи Делян Пеевски съобщи пред гласоподавателите си: „ Страхуват ли ви ГЕРБ? “, по този начин и аз настоявам, че неандерталските националистически партии у нас, отпред с австралопитеците от ГЕРБ, сполучливо години наред ни опасяват с мюсюлманите и турците . Докато по-голямата част от нашата „ културна интелигенция “ и „ учебен хайлайф “ – поставям ги в кавички, с цел да не ме порази гръмотевица – са тотално абдикирали от задачата да издигат морално и умствено който и да било по тази тематика, белокосите, шишкавите и мургавите патриотарски култивиран джуджета интензивно работят в тази тенденция. И ловко употребяват неразбирането на редовия българин и боязън от родния ислям, като го примесват с в действителност страшните и притеснителни арабски правила на упражняване. И, видите ли, в случай че не смачкаме още повече по този начин или другояче много измъчените български турци и мюсюлмани, те ще стартират да режат глави по улиците и да се взривяват.
Във всеки случай сходна възможност няма. Но даже да има, замислял ли се е някой, че непрекъснато да те псуват и хокат в учебно заведение, парламентарната естрада и медиите може би не е най-хубавата предварителна защита от радикализация, която съществува на този свят?
А можеше да има революция
България носи историческата виновност за " Възродителния развой ", която би трябвало да си припомняме общонационално и откровено всяка година тъкмо по метода, по който си спомняме за Османското робство. Защото това, което българите сме сторили, е чудовищно. Ни повече, ни по-малко. Представете си, че сходно нещо бе породено на наши сънародници в Гърция, Турция и Сърбия. По-скоро си припомнете, тъй като се е случвало. И то с нищо не е по-различно. Въпреки това всяка година възпоменанията минават някак с половин уста. Там, в Родопа да си вървят Движение за права и свободи и турците, нас не ни визира. То комунистите от преди 40 година са отговорни, не ние.
А какво общо има едно турско момиченце на 11 годинки със Сюлейман Безумни? Какво общо имат всички тези наши сънародници със събития, станали преди епохи, че да ги навираме непрекъснато в девета глуха и да ги броим за втора употреба хора? Различното е, че на непознат тил и 100 тояги са малко.
А можеше да е доста по-зле. Доказателство за миролюбивия и добродушен темперамент на нашите турци е методът, по който реагират на изстъпленията по време на Възродителния развой. Показателен е образецът, споделен от Харалан Александров:
„ В Добромирци, село покрай Кърджали, съществува една институция, наречена Каба Сакал или Пухкавите Бради, която включва селските старейшини, които се събират, с цел да обсъдят всички значимо, засягащо общността. Там имаше един човек преди време, Якуб Ефенди, който беше извънредно умен, даже допускам, че беше дервиш. По време на " Възродителния развой " нещата там излязоха отвън надзор: управляващите тормозеха популацията, стреляха по него, даже изровиха гробовете . Естествено, младите турци се хванаха за ножовете, само че Якуб Ефенди ги прикани и рече: „ Вижте, протичащото се явно е дело на Сатаната, а никое зло не идва оттатък волята на Аллах. Ако идва от страната, значи идва от Бог. Ако Той ни праща сходно тестване, дано да се държим като положителни мюсюлмани и Аллах ще ги вразуми. И в действителност българските управляващи си смениха мнението по политически аргументи, само че мюсюлманите видяха в това ръката на Аллах. Виждате ли по какъв начин те се оправят вътрешно – употребявайки обичайни и предмодерни механизми – с сериозни обстановки, които им дават всяко право да се радикализират. Сигурен съм, че това към момента се случва по един или различен метод. “
Мюсюлмани от с. Корница. Снимка: Валентина Петрова/AP.
За сходно нещо приказва и Евгения Иванова от Нов български университет, която назовава тази мисловна настройка „ претърпяване “. Че те по-скоро ще изчакат страданието да премине, в сравнение с да работят нападателно срещо него.
В този ред на мисли, Движение за права и свободи и Главното мюфтийство в действителност имат своя значим и позитивен принос за грижата за българските мюсюлмани и прекъсването на радикализацията в страната ни през последните десетилетия, колкото и да не им се има вяра на ракиените разбирачи. От една страна, основаването на Движение за права и свободи разкрива пътя на политическо развиване, който е най-стабилната опция на въоръжена опозиция, от дълго време проучен от научната литература в случаите с Палестина, Ливан, Ирак, Югославия, Северна Ирландия и прочие**. От друга страна, партията на Доган, водена от персоналните си ползи, несъмнено, не разрешава установяването на непознати въздействия, в това число радикални, измежду българските мюсюлмани, които в последна сметка биха провокирали нейната власт ( различен е въпросът, че все още хватката на Движение за права и свободи е по-скоро задушаваща за самите мюсюлмани и ние е редно да разбием модела на етническите партии, като приемем в политическия и публичния си живот повече представители на другите у нас етноси и вероизповедания, само че това няма да се случи, като непрекъснато ги антагонизираме).
Сред главните неточности на Западна Европа в връзките им с техните мюсюлмани имигранти е тази, че те разрешиха безконтролното внасяне на задгранични имами, подготвени и възпитани в чужбина, които имат коренно друго схващане за света. На всичкото от горната страна множеството от европейските страни нямат централизирани механизми за контрол на дейностите и образованията в джамиите, което прави извънредно елементарно разпространяването на коренен ислям, от който в този момент Европа занапред ще страда доста тежко . Докато в България Главното мюфтийство има механизмите, с които да управлява и интегрира имамите, изучили се в чужбина (около 100 души за последните 30 години, множеството от които върнали се от Саудитска Арабия, Йордания и Египет, по данни на Ведат Ахмед). Освен това ние имаме наш Висш ислямски институт и курсове за образование на имами под шапката на Мюфтийството, които в последна сметка са част от държавната конструкция. Най-големият минус до момента беше, че Турция финансираше с няколко милиона лв. годишно активността на Мюфтийството. И ние имаме шанс, че Анкара към момента не е станала радикална колкото Рияд, Кайро, Дубай и Исламабад. В един от редките си проблясъци на мисъл ГЕРБ се съгласиха да гласоподават повече пари за ислям в България и да спрат финансирането от чужбина.
И тук още веднъж е належащо да изоставим тесногръдието си за минута и да се сложим на мястото на мюсюлманите. Аз също съм безверен, само че не мога да отрека правото на други хора да имат вяра. И истината е, че в случай че ние не финансираме – и затова направляваме – исляма в България, то някой различен ще го направи . А не може да отидем при тези хора и да им кажем: „ Вижте в този момент, няма Бог, вие сте тъпи, оправяйте се “ или напряко „ Гоу бак Търкей “. А сходни " ерудирани " отзиви се чуват отвред. Ами не става по този начин в този живот. Българското мюсюлманско население (около 250 хиляди помаци, 500 хиляди турци и най-малко 400 хиляди роми, много грубовато сметнато) има своите исторически и културни специфики и придържането им към религията е нещо естествено. И още веднъж експерти от Софийския и Нов български университет***, както и чужбина, са съгласни, че ислямът в България е толкоз размит и всемирски, че разликата сред множеството българи християни/атеисти и мюсюлмани като метод на мислене, обичай и просвета се разграничават минимално.
Ние в действителност си приличаме с мюсюлманите ни
Примери за това са последните избори за президент в Турция, на които 58% от българските турци гласоподаваха за съперника на Ердоган, а за самия владетел на Високата врата вота си дадоха едвам 25%. Малко преди този момент пък 71% от тях гласоподаваха с „ не “ на референдума, който в последна сметка даде съвсем неограничена власт на султан Ердоган. Изследването от 2016 година на Нов български университет – „ Нагласи на мюсюлманите в България " – също е успокоително. Резултатите от него сочат, че 38,5% от нашите мюсюлмани са срещу стартирането на даже един-единствен мюсюлмански емигрант в България, 22,6% биха се съгласили да приемем лимитирана численост, а 16,7% се съгласни да съблюдаваме европейските квоти за бежанци. Едва 4,7% биха приели всички бежанци, а 17,5% не са могли да преценяват.
„ През последните 10-15 години българите започнаха да осъзнават, че са надълбоко и фундаментално едни и същи с европейската част на Турция . Турското иго е границата, която стопира доста от нас да си го признаем. Българската просвета е доста по-пряма и цинична, политическата уместност тук не съществува. Напълно редно е да се майтапиш по най-грубия метод или да приказваш неприятни работи за съседа си, само че да си живеете спокойно в това време. В този смисъл, политическата уместност може би е щитът, изравен сред дълбокото безспокойство и неприязън, дремещи на Запад, които биха представлявали доста по-голяма заплаха, в случай че този щит бъде свален ненадейно “, разяснява Александров.
Това е изключително очевидно в смесените региони, където мъчно може да се приказва за дълбока злост сред другите етнически и религиозни групи, който съществува в по-голяма степен отвън тях. Важно е да се означи, че нашите нации са живели дружно от епохи и съществува този феномен, за който приказва Александров: да се " храним ", само че да си живеем дружно. За да преодолеем рецесията, в която се намираме, обаче са нужни надалеч по-големи старания за превъзмогването на " нискочестотните ", само че устойчиви публични настройки. Докато се стигне досега, в който няма да има значение дали президента, министъра или даскала е мохамеданин, ром или българин. А да е първокласен човек. Интересно е да се означи, че търкания и отрицание има и сред самите малцинства. Така да вземем за пример доста роми се турчеят, само че същинските турци гледат на тях с неуважение. Много от по-религиозните роми пък не харесват помаците, защото не били задоволително положителни мюсюлмани. Враждата сред ромите протестанти и мюсюлмани пък е най-лютата от всички. В Родопите пък едно с едно помашките села не си наподобяват и постоянно не могат да се траят.
Всички ние обаче сме изправени пред един и същи зложелател – корумпираните партии и държавен уред. Колкото ГЕРБ и „ Атака “, да вземем за пример, са некадърни и зловредни човечета с дребни души, толкоз са и Движение за права и свободи. И то не тъй като са мюсюлмани, а просто тъй като са некачествени хора. И всички българи, турци, роми, мюсюлмани, християни, атеисти би трябвало да поемем отговорността за личните си дейности и бездействия и да отървем себе си и родината си от тях.
Даже не от тях, тъй като те в действителност са нас. Тъй като всеки продаден избор, всеки отвод от гласоподаване, хвърлен на земята отпадък, неприятна дума, нарушение на законите, предоставяне на рушвет, превишаване на скоростта, отвод от мислене, поддаване на омразата обричат България. Обричат вас, вашите майки, татковци, другари и даже врагове. Не е огромна философия, нито признание, а е простата истина. Трудното е да я съблюдаваме. Капка по капка – вир става. Ден след ден, дело след дело – можем да спасим или погубим своята душа и татковина. И неприятното е, че едното става незабелязано, без изпитание, просто по този начин. А другото лишава цялостен живот и цялото изпитание на света.
Останали сме я има, я няма 7 милиона души. Една шепа хора на една длан земя. Някои умряха, други 1,5 милиона напуснаха. И продължаваме да умираме и бягаме. И по този начин докога? Докато не остане кого повече да ненавиждаме и упрекваме с изключение на себе си.
Булка от помашкото с. Драгиново. Снимка: Николай Дойчинов/AFP
На 12 март 2015 година ни напусна един популярен публицист, който цялостен живот в творчеството си приказва точно за това, по какъв начин да одобряваме стоящия против нас не като раса, като специалност и като идеология, а просто като човек. Тери Пратчет написа през 1971 година едни от най-проникновените редове в историята на литературата:
„ Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „ Хора “ или „ Истински индивиди “. Да стартираме с това, че множеството племена нормално се кръщават по този начин. А след това идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, в случай че денят се е случил неприятен — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като да вземем за пример Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък. “
Сто години преди този момент, през 1871 година, Васил Левски е написал едни от най-важните редове в българската история, които носят доста подобен смисъл:
„ В нашата България не ще бъде по този начин, както е в този момент в Турско. В нея всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и прочие, каквито и да са, за всички еднообразно ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското държавно управление, което безчовечен владее освен нас, само че и сами[те] тур[ци]. В Българско не ще има цар, а " национално ръководство " и " всекиму своето ". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, по този начин и турчинът. Свобода и чиста република. “
Само да бяхме се сетили да назоваваме нашите съграждани от друг етнос и вяра с друго име вместо роми, турци и мюсюлмани. Като да вземем за пример още същински българи, още същински индивиди. Така най-накрая може би щяхме да имаме една свободна и чиста република. Вместо това се гледаме с съмнение и злост, дърпаме се настрани и шепнем под сурдинка: „ Ти нали нямаш проблем, че те са турци/цигани/помаци/арменци/българи/мюсюлмани/християни/евреи/либерали/софиянци/левскари? “
Аз нямам. А вие?
------------------------------
*Точната численост не е известна, защото огромна част от ромите постоянно менят своите религиозни убеждения.
**Изброените страни имат своите особености, които са разнообразни от България, само че правилото е същият: когато едно малцинство е репресирано, онеправдано и без политическо и публично посланичество, се стига до експанзия и въоръжен спор в множеството случаи.
***С благодарности към Евгения Иванова, Соня Хинкова и Харалан Александров от Нов български университет, Искра Баева, Надежда Жечкова, Евгения Калинова от СУ, Таня Благова и Мартин Минков от БНР, Ведат Ахмед от Главното мюфтийство.
Тази преживелица ме накара да се вгледам в себе си и стана основата на магистърската ми дисертация в Кралския лондонски лицей – „ Защо българските мюсюлмани не се радикализират? “ – върху проучванията от която се базира и този текст.
В България има над 1 милион мюсюлмани*, а страната, медиите и обществото в по-голямата си част се преструват, че не съществуват или се държат с тях като с леко странния родственик от дълбоката провинция, с който са принудени да разменят по някоя приказка на събори и празници, само че без изключително възприятие и предпочитание.
От Крали Марко до Христо Ботев
По обясними аргументи българските просвета и национална еднаквост са вкоренени в ислямофобията и туркофобията. Като се стартира от историите за Хитър Петър с неговия андрешковски музовирлък и се стигне до юнашкото громене на Крали Марко, националното ни творчество е захласнато от концепцията за турското робство. И до момента в който това е разбираемо и в реда на нещата от преди 100-200 години обратно, в днешно време сходна мисловна настройка е най-малкото голословна. Но все пак я има.
Проведеното през 2009 година допитване на Българска национална телевизия за най-хубав български разказ излъчи „ Под игото “ като безапелационен победител, а негов подгласник беше „ Време разделно “. Подобно съревнование от 2015 за най-хубав филм сложи акомодацията на „ Време разделно “ преди всичко, следвана от „ Козият рог “. А броя на нови романи, филми, монументи, изложения и прочие културни творби, които се бълват в страната ни по тематиката с турското иго от 1990 до момента, би навело незапознатите на мисълта, че преди трисейтина години България се е освободила не от комунизма, а от Османската империя .
Положението и в учебно заведение си е напряко Рада Госпожина. От 5 клас натам децата учат по литература и история, в това число и наизуст, творби, които са надълбоко расистки и морално остарели. И преди някой да се хване за това изречение и да ме упрекна в родоотстъпничество, желая да заявя, че е вярно и редно, несъмнено, да се учат. Те са значима част от нашата история и би трябвало да се учат. Но не непрестанно. Не по този метод. Пропускаме редица творби на български и международни създатели, с цел да четем няколко пъти „ Под игото “ и да проучваме глава по глава. В кой век живеем? Кога за последно сме воювали с Турция? Масово учениците приключват без критически качества, обикновени знания по литература и история, само че непроменяемо уверени, че турците и мюсюлманите са неприятни . При състояние, че 1 милион от техните съграждани са мюсюлмани. И техните деца минават през цяла образователна система, която ги учи на същото. С какво чувство остават тези деца след години наред четене и анализиране на това какъв брой са неприятни те? Ами когато излязат от образователната среда и заживеят измежду общество, което в огромната си част е възпитано да ги ненавижда? И след това от тях желаеме да обичат и да служат на България.
Но това не ни визира. Нека мачкаме скапаните турци и мюсюлмани. Те нас 500 години, в този момент ние тях към този момент 140. Ако не им харесва, да си вървят. Но къде? Те са български жители, те са родени тук, техните родители, баби, прадядовци от епохи са живели тук.
Социалният антрополог Харалан Александров акцентира, че българската групова памет пропуща големи моменти от по-голямата историческа картина. Според него, за нас всичко неприятно идва от Анадола, само че самите турци по принцип харесват българите и балканските нации, тъй като множеството хубави неща за тях са пристигнали точно отсам:
„ Русчук (Русе) е бил витрината на Османската империя, каквото е бил Одеса за Руската империя. Вижте какъв брой доста Велики везири, майки на султани, членове на военния и политическия хайлайф и нововъведения са пристигнали от Балканите и българските земи. Трябва да спрем да се преструваме, че за 500 години на мястото, където сме в този момент, е имало черна дупка. “
Страх и ненавист в медиите
Положението в медиите, които постановат публичното мнение, не е по-добро, сочат освен интернационалните изследвания и шестото ми възприятие, само че и двумесечен разбор от май-юни 2018 на медийното наличие в Българска национална телевизия, Офнюз, Дневник, Вести, 24 часа, Труд и Стандарт. Новините, свързани с вяра, за този интервал са 5,2% от общото медийно наличие, като 3,2% са единствено за исляма. От тях 0,1% са с позитивна или неутрална конотация, до момента в който останалите 3,1% са отрицателни. От 1,9% вести, свързани с християнството, единствено 0,1% са отрицателни. Тоест, медиите в България пишат повече за неща, свързани с исляма, само че по метод, който е доста по-отрицателен в сравнение с за която и да е друга вяра.
Разбивката на данните демонстрира и нещо друго: ислямът, за който пишат медиите, е съвсем и единствено задграничният. Терористични набези, сексизъм, проблеми с човешките права и прочие случки от чужбина. Нещо, което както показвам в различен собствен текст, е целесъобразно значително. Грешката, която се прави, е, че родният ислям, който е доста по-различен от радикалния ислям на Саудитска Арабия и талибаните, съвсем не е разделен пред публиката. Той даже не участва в новинарските потоци и излъчвания с изключение на като бързо споменаване на някой празник от дъжд на вятър. Докато българското християнство е в детайли създадено в медиите и публичната среда. Там разграничението сред родното православие и съветското, католицизма и протестантството е ясно дефинирано.
Така в последна сметка българите не знаем съвсем нищо за културата, традициите и мисленето на 1 милион от нашите съграждани. Вместо това прибавяме нашия много всемирски и отворен ислям в кюпа дружно с радикалните му клонове и практики. В това България не се отличава по нищо от останалите Западни страни, където изследвания сочат, че съществува същата наклонност. Затова в диалога ни няколко експерти се пошегуваха, че може би е редно страната да провежда екскурзии до мюсюлманските райони на страната, с цел да забележим какъв брой свестни и прилични на нас са хората, живеещи там. За да спрем да се плашим от мюсюлманския парцалан.
Медиен мониторинг за интервала май-юни 2018 година Разлика има единствено в стратегиите на БНР, където по районите с турскоговорящо население стратегиите всеки ден излъчват по 3 часа на турски език, а всеки петък има жива връзка с Ведат Ахмед, ръководителя на Висшия мюсюлмански съвет. Въпреки че напъните на БНР са похвални, те са ориентирани към обслужване на турскоговорящото население – което надалеч не е цялото мюсюлманско такова – а не към мятане на мост сред българи и турци, християни/атеисти и мюсюлмани. Така всеки лагер продължава да се окопава и да заобикаля връзката с другия доколкото това е допустимо.
Как са комуникирани мюсюлманската просвета и тематики на национално равнище в държавните телевизия и новинарски уеб сайтове и вестници? Никак. Едни вести на турски по Българска национална телевизия за 10-15 минути и това е. Как се чака аз, децата на брат ми, съседите ми, сътрудниците ми да опознаят един милион от своите съграждани, без да получават никаква информация за тях от на никое място?
По-лошо, ние непрекъснато сме плашени с тях. Както преди време интелектуалното острие на Движение за права и свободи Делян Пеевски съобщи пред гласоподавателите си: „ Страхуват ли ви ГЕРБ? “, по този начин и аз настоявам, че неандерталските националистически партии у нас, отпред с австралопитеците от ГЕРБ, сполучливо години наред ни опасяват с мюсюлманите и турците . Докато по-голямата част от нашата „ културна интелигенция “ и „ учебен хайлайф “ – поставям ги в кавички, с цел да не ме порази гръмотевица – са тотално абдикирали от задачата да издигат морално и умствено който и да било по тази тематика, белокосите, шишкавите и мургавите патриотарски култивиран джуджета интензивно работят в тази тенденция. И ловко употребяват неразбирането на редовия българин и боязън от родния ислям, като го примесват с в действителност страшните и притеснителни арабски правила на упражняване. И, видите ли, в случай че не смачкаме още повече по този начин или другояче много измъчените български турци и мюсюлмани, те ще стартират да режат глави по улиците и да се взривяват.
Във всеки случай сходна възможност няма. Но даже да има, замислял ли се е някой, че непрекъснато да те псуват и хокат в учебно заведение, парламентарната естрада и медиите може би не е най-хубавата предварителна защита от радикализация, която съществува на този свят?
А можеше да има революция
България носи историческата виновност за " Възродителния развой ", която би трябвало да си припомняме общонационално и откровено всяка година тъкмо по метода, по който си спомняме за Османското робство. Защото това, което българите сме сторили, е чудовищно. Ни повече, ни по-малко. Представете си, че сходно нещо бе породено на наши сънародници в Гърция, Турция и Сърбия. По-скоро си припомнете, тъй като се е случвало. И то с нищо не е по-различно. Въпреки това всяка година възпоменанията минават някак с половин уста. Там, в Родопа да си вървят Движение за права и свободи и турците, нас не ни визира. То комунистите от преди 40 година са отговорни, не ние.
А какво общо има едно турско момиченце на 11 годинки със Сюлейман Безумни? Какво общо имат всички тези наши сънародници със събития, станали преди епохи, че да ги навираме непрекъснато в девета глуха и да ги броим за втора употреба хора? Различното е, че на непознат тил и 100 тояги са малко.
А можеше да е доста по-зле. Доказателство за миролюбивия и добродушен темперамент на нашите турци е методът, по който реагират на изстъпленията по време на Възродителния развой. Показателен е образецът, споделен от Харалан Александров:
„ В Добромирци, село покрай Кърджали, съществува една институция, наречена Каба Сакал или Пухкавите Бради, която включва селските старейшини, които се събират, с цел да обсъдят всички значимо, засягащо общността. Там имаше един човек преди време, Якуб Ефенди, който беше извънредно умен, даже допускам, че беше дервиш. По време на " Възродителния развой " нещата там излязоха отвън надзор: управляващите тормозеха популацията, стреляха по него, даже изровиха гробовете . Естествено, младите турци се хванаха за ножовете, само че Якуб Ефенди ги прикани и рече: „ Вижте, протичащото се явно е дело на Сатаната, а никое зло не идва оттатък волята на Аллах. Ако идва от страната, значи идва от Бог. Ако Той ни праща сходно тестване, дано да се държим като положителни мюсюлмани и Аллах ще ги вразуми. И в действителност българските управляващи си смениха мнението по политически аргументи, само че мюсюлманите видяха в това ръката на Аллах. Виждате ли по какъв начин те се оправят вътрешно – употребявайки обичайни и предмодерни механизми – с сериозни обстановки, които им дават всяко право да се радикализират. Сигурен съм, че това към момента се случва по един или различен метод. “
Мюсюлмани от с. Корница. Снимка: Валентина Петрова/AP. За сходно нещо приказва и Евгения Иванова от Нов български университет, която назовава тази мисловна настройка „ претърпяване “. Че те по-скоро ще изчакат страданието да премине, в сравнение с да работят нападателно срещо него.
В този ред на мисли, Движение за права и свободи и Главното мюфтийство в действителност имат своя значим и позитивен принос за грижата за българските мюсюлмани и прекъсването на радикализацията в страната ни през последните десетилетия, колкото и да не им се има вяра на ракиените разбирачи. От една страна, основаването на Движение за права и свободи разкрива пътя на политическо развиване, който е най-стабилната опция на въоръжена опозиция, от дълго време проучен от научната литература в случаите с Палестина, Ливан, Ирак, Югославия, Северна Ирландия и прочие**. От друга страна, партията на Доган, водена от персоналните си ползи, несъмнено, не разрешава установяването на непознати въздействия, в това число радикални, измежду българските мюсюлмани, които в последна сметка биха провокирали нейната власт ( различен е въпросът, че все още хватката на Движение за права и свободи е по-скоро задушаваща за самите мюсюлмани и ние е редно да разбием модела на етническите партии, като приемем в политическия и публичния си живот повече представители на другите у нас етноси и вероизповедания, само че това няма да се случи, като непрекъснато ги антагонизираме).
Сред главните неточности на Западна Европа в връзките им с техните мюсюлмани имигранти е тази, че те разрешиха безконтролното внасяне на задгранични имами, подготвени и възпитани в чужбина, които имат коренно друго схващане за света. На всичкото от горната страна множеството от европейските страни нямат централизирани механизми за контрол на дейностите и образованията в джамиите, което прави извънредно елементарно разпространяването на коренен ислям, от който в този момент Европа занапред ще страда доста тежко . Докато в България Главното мюфтийство има механизмите, с които да управлява и интегрира имамите, изучили се в чужбина (около 100 души за последните 30 години, множеството от които върнали се от Саудитска Арабия, Йордания и Египет, по данни на Ведат Ахмед). Освен това ние имаме наш Висш ислямски институт и курсове за образование на имами под шапката на Мюфтийството, които в последна сметка са част от държавната конструкция. Най-големият минус до момента беше, че Турция финансираше с няколко милиона лв. годишно активността на Мюфтийството. И ние имаме шанс, че Анкара към момента не е станала радикална колкото Рияд, Кайро, Дубай и Исламабад. В един от редките си проблясъци на мисъл ГЕРБ се съгласиха да гласоподават повече пари за ислям в България и да спрат финансирането от чужбина.
И тук още веднъж е належащо да изоставим тесногръдието си за минута и да се сложим на мястото на мюсюлманите. Аз също съм безверен, само че не мога да отрека правото на други хора да имат вяра. И истината е, че в случай че ние не финансираме – и затова направляваме – исляма в България, то някой различен ще го направи . А не може да отидем при тези хора и да им кажем: „ Вижте в този момент, няма Бог, вие сте тъпи, оправяйте се “ или напряко „ Гоу бак Търкей “. А сходни " ерудирани " отзиви се чуват отвред. Ами не става по този начин в този живот. Българското мюсюлманско население (около 250 хиляди помаци, 500 хиляди турци и най-малко 400 хиляди роми, много грубовато сметнато) има своите исторически и културни специфики и придържането им към религията е нещо естествено. И още веднъж експерти от Софийския и Нов български университет***, както и чужбина, са съгласни, че ислямът в България е толкоз размит и всемирски, че разликата сред множеството българи християни/атеисти и мюсюлмани като метод на мислене, обичай и просвета се разграничават минимално.
Ние в действителност си приличаме с мюсюлманите ни
Примери за това са последните избори за президент в Турция, на които 58% от българските турци гласоподаваха за съперника на Ердоган, а за самия владетел на Високата врата вота си дадоха едвам 25%. Малко преди този момент пък 71% от тях гласоподаваха с „ не “ на референдума, който в последна сметка даде съвсем неограничена власт на султан Ердоган. Изследването от 2016 година на Нов български университет – „ Нагласи на мюсюлманите в България " – също е успокоително. Резултатите от него сочат, че 38,5% от нашите мюсюлмани са срещу стартирането на даже един-единствен мюсюлмански емигрант в България, 22,6% биха се съгласили да приемем лимитирана численост, а 16,7% се съгласни да съблюдаваме европейските квоти за бежанци. Едва 4,7% биха приели всички бежанци, а 17,5% не са могли да преценяват.
„ През последните 10-15 години българите започнаха да осъзнават, че са надълбоко и фундаментално едни и същи с европейската част на Турция . Турското иго е границата, която стопира доста от нас да си го признаем. Българската просвета е доста по-пряма и цинична, политическата уместност тук не съществува. Напълно редно е да се майтапиш по най-грубия метод или да приказваш неприятни работи за съседа си, само че да си живеете спокойно в това време. В този смисъл, политическата уместност може би е щитът, изравен сред дълбокото безспокойство и неприязън, дремещи на Запад, които биха представлявали доста по-голяма заплаха, в случай че този щит бъде свален ненадейно “, разяснява Александров.
Това е изключително очевидно в смесените региони, където мъчно може да се приказва за дълбока злост сред другите етнически и религиозни групи, който съществува в по-голяма степен отвън тях. Важно е да се означи, че нашите нации са живели дружно от епохи и съществува този феномен, за който приказва Александров: да се " храним ", само че да си живеем дружно. За да преодолеем рецесията, в която се намираме, обаче са нужни надалеч по-големи старания за превъзмогването на " нискочестотните ", само че устойчиви публични настройки. Докато се стигне досега, в който няма да има значение дали президента, министъра или даскала е мохамеданин, ром или българин. А да е първокласен човек. Интересно е да се означи, че търкания и отрицание има и сред самите малцинства. Така да вземем за пример доста роми се турчеят, само че същинските турци гледат на тях с неуважение. Много от по-религиозните роми пък не харесват помаците, защото не били задоволително положителни мюсюлмани. Враждата сред ромите протестанти и мюсюлмани пък е най-лютата от всички. В Родопите пък едно с едно помашките села не си наподобяват и постоянно не могат да се траят.
Всички ние обаче сме изправени пред един и същи зложелател – корумпираните партии и държавен уред. Колкото ГЕРБ и „ Атака “, да вземем за пример, са некадърни и зловредни човечета с дребни души, толкоз са и Движение за права и свободи. И то не тъй като са мюсюлмани, а просто тъй като са некачествени хора. И всички българи, турци, роми, мюсюлмани, християни, атеисти би трябвало да поемем отговорността за личните си дейности и бездействия и да отървем себе си и родината си от тях.
Даже не от тях, тъй като те в действителност са нас. Тъй като всеки продаден избор, всеки отвод от гласоподаване, хвърлен на земята отпадък, неприятна дума, нарушение на законите, предоставяне на рушвет, превишаване на скоростта, отвод от мислене, поддаване на омразата обричат България. Обричат вас, вашите майки, татковци, другари и даже врагове. Не е огромна философия, нито признание, а е простата истина. Трудното е да я съблюдаваме. Капка по капка – вир става. Ден след ден, дело след дело – можем да спасим или погубим своята душа и татковина. И неприятното е, че едното става незабелязано, без изпитание, просто по този начин. А другото лишава цялостен живот и цялото изпитание на света.
Останали сме я има, я няма 7 милиона души. Една шепа хора на една длан земя. Някои умряха, други 1,5 милиона напуснаха. И продължаваме да умираме и бягаме. И по този начин докога? Докато не остане кого повече да ненавиждаме и упрекваме с изключение на себе си.
Булка от помашкото с. Драгиново. Снимка: Николай Дойчинов/AFP На 12 март 2015 година ни напусна един популярен публицист, който цялостен живот в творчеството си приказва точно за това, по какъв начин да одобряваме стоящия против нас не като раса, като специалност и като идеология, а просто като човек. Тери Пратчет написа през 1971 година едни от най-проникновените редове в историята на литературата:
„ Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „ Хора “ или „ Истински индивиди “. Да стартираме с това, че множеството племена нормално се кръщават по този начин. А след това идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, в случай че денят се е случил неприятен — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като да вземем за пример Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък. “
Сто години преди този момент, през 1871 година, Васил Левски е написал едни от най-важните редове в българската история, които носят доста подобен смисъл:
„ В нашата България не ще бъде по този начин, както е в този момент в Турско. В нея всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и прочие, каквито и да са, за всички еднообразно ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското държавно управление, което безчовечен владее освен нас, само че и сами[те] тур[ци]. В Българско не ще има цар, а " национално ръководство " и " всекиму своето ". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, по този начин и турчинът. Свобода и чиста република. “
Само да бяхме се сетили да назоваваме нашите съграждани от друг етнос и вяра с друго име вместо роми, турци и мюсюлмани. Като да вземем за пример още същински българи, още същински индивиди. Така най-накрая може би щяхме да имаме една свободна и чиста република. Вместо това се гледаме с съмнение и злост, дърпаме се настрани и шепнем под сурдинка: „ Ти нали нямаш проблем, че те са турци/цигани/помаци/арменци/българи/мюсюлмани/християни/евреи/либерали/софиянци/левскари? “
Аз нямам. А вие?
------------------------------
*Точната численост не е известна, защото огромна част от ромите постоянно менят своите религиозни убеждения.
**Изброените страни имат своите особености, които са разнообразни от България, само че правилото е същият: когато едно малцинство е репресирано, онеправдано и без политическо и публично посланичество, се стига до експанзия и въоръжен спор в множеството случаи.
***С благодарности към Евгения Иванова, Соня Хинкова и Харалан Александров от Нов български университет, Искра Баева, Надежда Жечкова, Евгения Калинова от СУ, Таня Благова и Мартин Минков от БНР, Ведат Ахмед от Главното мюфтийство.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ